Роден е в Русе на 6 септември 1880 г. Талантът и интересът му към графиката се проявяват още в най-ранна възраст. 12-годишен пристига в София и през 1897 г. се записва като ученик в Рисувалното училище при професорите Иван Мърквичка и Антон Митов. След това специализира графика на частни начала в Академията на изящните изкуства в Париж при Юберт и при Йозеф Питер. През целия си живот работи на свободна практика. Започва като живописец, но все повече се отдава на графиката без да изоставя напълно живописта. Специален акцент в неговото творчество и най-голямата му страст е българският пейзаж със старини. Това е жанрът, който истински вълнува Петър Морозов през целия му живот.
Създава стотици рисунки, акварели, пастели, акватинти и живописни платна, в които пресъздава автентичния образ на старинни наши манастири, църкви, къщи и мостове, величествени кътове из България. Организира над 40 самостоятлни изложби у нас в Европа и в Америка. Създава и портрети – графични и живописни на свои бележити съвременници – Иван Вазов, П.Р. Славейков, Дора Габе, Евгения Марс, Кирил Христов и др. Умира в София на 22 януари 1951 г.
