Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в село Брезово. През 1931 г. завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров. Заедно с Васил Бараков и Давид Перец образуват легендарната група Бараците. След завършване на Академията се връща в Пловдив, където става учител по рисуване и започва да участва в художествения живот. Неговото творчество се разглежда в два основни периода, разделени от 1951 г., когато художникът получава тежък инсулт и парализи на дясната половина на тялото. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от познатия му селския бит. Няколко години след заболяването започва да рисува с лявата ръка. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Златю Бояджиев организира самостоятелни изложби в София и Пловдив. Носител е на званието „Народен художник”. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща музей в Пловдив. Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.
