Георги Ковачев – Гришата е роден през 1920 г. в с. Баховица, Ловешко. Талантът му е забелязан рано, като ученик в гимназията и в навечерието на Втората световна война той е приет в Художествената академия, в класа на проф. Никола Ганушев. Завършва през 1942 г., а през 1944-5 е ранен на фронта. Гришата започва израстването и реализирането си като художник в най-трудните години за българското изкуство. През 50-те и 60-те г. се налагат като твърдо статукво академизмът и социалистическия реализъм. Но Гришата се вълнува от по-различни, модерни форми и език, с които да пресъздаде богатството на българската природа и красотата на българката. Информиран е за модерното западно изкуство, което отдавна е разчупило стереотипите и е дало възможност на художника да показва своя поглед към нещата. Пътят, който Георги Ковачев избира, е най-трудният и опасен за това време. В краят на 60-те все пак започва някакво просветляване. В Пловдив се е родила голямата „петорка“ – Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и Йоан Левиев, които отстояват възгледите си за „ново“, модерно изкуство, черпещо енергията си от българските традиции и култура. В Бургас Георги Баев създава и отстоява неподражаемия си стил, в София Емил Стойчев, Лика Янко, младите Казаков и Яранов, въпреки неприятностите и хулите на „поръчаната“ критика, отстояват себе си. Сред порицаните е и Георги Ковачев. В „Работническо дело“ излиза убийствена статия на Преслав Кършовски, в която той обвинява Гришата във формализъм, поклонничество към западната култура и отклонение от идеалите на социалистическото изкуство. Чувствителната душа на художника е наранена. Това е и една от причините той да не прави често изложби и да се показва в обществото. Тогава Гришата казва на Светлин Русев, който е вече Председател на СБХ: “ Извинявай, че ти причиних неприятности. Но аз от моя стил и възгледи няма да се откажа!“
През 70-те и 80-те г. българското изкуство постепенно се отваря към света и точно „прокълнатите“ български художници са най-добре посрещнати от чуждата публика. Така картини на Гришата са показани в представителни колекции във Франция, Русия, Англия, Австрия, Япония и др. Но той продължава своеобразната си „вътрешна емиграция“, подобно на Лика Янко. В същото време морално го подкрепят светила като Дечко Узунов, Асен Василиев, Кирил Кръстев, Найден Петков, Аксиния Джурова. Най-голяма подкрепа му е съпругата му Милка Пейкова. След 1990 г. Гришата е отчаян от духовния срив в обществото, често си задава въпроса – какъв е смисъла на изкуството и стига до трагичната идея да унищожи картините си. Добре, че това не се е случило! Днес имаме възможност да видим част от творчеството на един голям художник, премълчаван и позабравен приживе.
Георги Ковачев умира през 2012 г. на 92 годишна възраст.
