Марио Жеков е български художник, живописец, маринист. Той бе любимият художник на друг майстор на живописта – Генко Генков. Роден на 16 октомври 1898, в Стара Загора. През 1917 постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София (сегашната НХА). През следващата година е мобилизиран и изпратен на фронта. Няколко месеца след това попада в плен. Френски офицер бил толкова възхитен от него, че вместо в лагер, му съдейства да учи живопис във Франция. През 1919 год. Марио Жеков постъпва в Парижкото рисувално училище, после пътува за Турция и рисува Босфора. Членува в Дружеството на южнобългарските художници. От 1920 участвува в дружествени изложби, реди самостоятелни експозиции в София и провинцията, но дълги години името му е по-известно извън България. Марио Жеков прекарва две трети от живота си в рисуване сред природата – в пътуване из морските брегове – Ривиерата, Босфора, Черно море, Далматинското крайбрежие. Отвреме-навреме приема работа като художник в Пловдвиския театър, но единствената му цел е да дочака ваканцията и да тръгне отново към брега. Прави изложби в Париж, Прага, Букурещ, и нявсякъде е приет с възторг. Получава награда на международната изложба-конкурс в Лайпциг през 1936 г. Известно време живее в Дубровник и създава някои от най-значимите си произведения там. Дори и днес Марио Жеков е един от най-популярните художници в Дубровник. Последните десет години от живота му са трудни. Той не се вмества в конюнктурата на соцреализма, не е включван в общите изложби на СБХ. Умира на 03.08.1955 г. в София.
