Иван Петров е роден през 1909 г. в село Разпоповци, Великотърновско. През 1931 г. завършва Художествената Академия в София – специалност Живопис, в класа на проф. Никола Маринов. В периода 1931-1947 г. е учител в Елена, Пловдив. Преподавател от 1931 г., доцент ( от 1951 г.) и професор (1967 -1976 г.) по рисуване в Художествената Академия в София, завеждащ Катедрата по рисуване от 1959 г. до 1976 г.
Иван Петров е един от първите членове на Дружеството на новите художници и на Дружеството на Южнобългарските художници. Работил фигурални композиции на разнообразни исторически теми и селски битови сцени. Творил и в областта на пейзажа и портрета. Има четири самостоятелни изложби 1935, 1941, 1942, 1975 г. в София, Елена и Пловдив и юбилейна изложба 1985 г. Участвал е във всички ОХИ. Негови творби са притежание на Военноисторическия музей в София, музеи и галерии в България, частни колекции. Творбите му са много популярни и от многобройните репродукции в учебни помагала, календари, списания, периодичния печат. Умира през 1991 г. в София.
