1900 – 1964
Тодор Димитров е български художник, живописец. Роден е през 1900 г. Учи в Художествената Академия, София. Воден от любовта към природата и страстта към пътешествия пътува в Европа, Африка, Америка. Без съмнение при досега със световната култура се оформя естетическият му вкус. През 1921 представя своя изложба в Букурещ и същата година заминава за Италия, за провинция Нерви. След кратък престой в Италия отива в Испания, а оттам – в Южна Америка, в провинцията Чако. Посещава Африка, Сингапур, Танганайка, Лондон (1931). През 1932 след дълго странстване се завръща в България. По време на пътуванията си урежда три самостоятелни изложби в чужбина и три в София след завръщането си (1932, 1935, 1938).
Т. Димитров работи в областта на панорамния и градски пейзаж, фигуралната композиция, разгъната в битова среда и натюрморта. Предпочита работата с маслени бои. С поетично умение пресъздава красотата на родната природа в изгледи от Трявна, София, Родопите. Творбите му се отличават с дълбоко проникновение в българската природа, с поетично чувство и живописно майсторство. Неговите великолепни жътви, вършитби, погледи към подбалканските градчета и села ни пренасят в един отминал свят наситен с багри и светлина.
Член на Дружество „Съвременно изкуство“ . Представя свои творби на IX ОХИ 1935: „Жътва“, „Вършитба“ . На X ОХИ 1926-1936 „Жътва“ (репродуцирана в каталога на изложбата), „Вършитба“. На XI ОХИ 1937 „Жътва“, „Вършитба“ . На XII ОХИ 1938 “Есен на село“, „Драгалевци“, „Товарене на снопи“. На XIV ОХИ 1939-1940 „Оран“. На XV ОХИ 1941 „Вършитба“. На XVI ОХИ 1942 „Жътва“, “Из Докторската градина“ (репродуцирана в каталога на изложбата). На XVII ОХИ 1943 „Жътва“. На юбилейната изложба на „Съвременно изкуство“ през 1940г. „Воденица на Тунджа“, „Зима в село „Говедарци“, „Искър“.
Категорично признание за реализирания творчески успех и популярността му е репродуцирането на седем негови творби на страниците на „Календарите на Държавната печатница“ 1938-1944г.
