Иван Стефанов Лазаров, български скулптор, е роден на 2 октомври 1889 г. в Карлово в семейството на опълченеца Стефан Лазаров Тончев. Завършва Държавното художествено-индустриално училище (1907-1912), специализира в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен и в Художествената академия в Дрезден (1918-1919). Служи в Първа отделна армия, като военен художник (1915-1916). Преподавател по скулптура в Държавната художествена академия (1919-1924). Професор по скулптура в Държавната художествена академия (1924-1952). Директор на Държавната художествена академия (1932-1935; 1937-1939; 1943-1945 г. Академик на БАН (1941). Пръв директор на Института за изобразителни изкуства при БАН (1949 – до смъртта си). Пътува до Италия, Франция, Австрия, Света гора. Създава 400 скулптурни творби. Работи главно фигурални композиции и портрети, издялани от камък, с ясна конструктивна форма и експресивно виждане – “Три селянки”, “На нож”, “Почивка”. Създава декоративно-монументална пластика – надгробие на П. К. Яворов, “Майка” – паметник на гроба на Димчо Дебелянов в Копривщица, и други.В наше време е издадена книгата му „Из живота на мравките: Разкази и рисунки на един художник” (2001). Умира на 4 ноември
