Златка Иванова Дъбова е родена на 5 ноември 1927 г. в Пазарджик. През 1953 г. завършва графика в НХА в класа на проф. Илия Бешков. Работи основно в техниките литография и дърворез. Предпочитани теми в творчеството й са фолклор, бит, детство, майчинство, история. Илюстрира много книги от български автори, като Людмил Стоянов, Ангел Каралийчев и Георги Струмски. Изявява се и в областта на сценографията (пиесите „Под игото“ на Иван Вазов и „Езоп“ на Гилерме Фигейреду). През 1974 г. Златка Дъбова получава званието заслужил художник. Участва в ОХИ, излага в чужбина– Сао Паоло, Варшава, Краков, Стокхолм, Мексико. Нейни творби са притежание на музея „Пушкин“ в Москва, Сао Пауло, Дрезден и др. Умира на 10 май 1997 г.
