1881 – 1965
Елисавета Консулова-Вазова е родена на 4 декември 1881 г. в Пловдив. Съпруга е на Борис Вазов, най-малкия брат на писателя Иван Вазов, и майка на художничката Бинка Вазова.
Елисавета Консулова-Вазова е една от първите български художнички. През 1902 г. завършва втория випуск на Рисувалното училище (днес Национална художествена академия), специалност живопис в класа на Ярослав Вешин. Между 1909 и 1910 г. специализира портретна живопис в Мюнхен, в Академията на Дружеството на жените художнички.
Първата ѝ изложба през 1919 г. в София е и първата самостоятелна изложба на жена – художник в България. Следват изложби в Прага (1931), Пилзен и Братислава (1932), както и отново в София през 1934 и 1956 г.
Предпочитан жанр в творчеството на Консулова-Вазова е портретът. Маниерът ѝ е близък до този на импресионистите и , типично за представителите на тази школа, рисува много от платната си на открито. Работи с пастел, маслени бои и акварел. Позират ѝ Стоян Михайловски, Борис Вазов, Добри Христов, Иван Вазов, Александър Божинов, Кирил Христов, арх. Атанас Донков, както и редица български актьори: Драгомир Казаков, Елена Хранова, Марта Попова, Ирина Тасева, Спас Джонев. Друг любим жанр на художничката е натюрмортът с цветя.
Консулова-Вазова има голям принос в извоюваното право на жените-художници да рисуват голо тяло от натура при академичната си подготовка. Сред основателите е на дружеството „Родно изкуство“. Развива обществена дейност като редактор на сп. „Беседа“ (1934-40) и сп. „Дом и свят“ (1940-43); сътрудничи на сп. „Художник“ и сп. „Изкуство“ с художественокритични статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство.
През 1961 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“ — I степен.
Умира на 29 август 1965 г. в София.
