Димо Заимов (1930-2016 г.) завършва Художествената академия през 1954 г., специалност „Живопис“ в класа на Дечко Узунов. След това работи като художник в мина „Бухово“, а после – като художествен редактор в държавно издателство „Наука и изкуство“. През 1963 г. става хоноруван асистент, а през 1966 г. – редовен. През 1982 година е професор в катедра „Стенопис“. Участва в общи, национални и регионални изложби, от 1970 г. работи предимно в областта на монументалните изкуства – паната му красят много обществени сгради в страната: партийните домове в Перник и Велико Търново, творбата му от хиляди медни дискове е разположена зад сцената на Зала 1 на НДК, класически витраж в Добрич, Бузлуджа, както и много хотели в Търново, Пловдив, Русе, Бургас, Разград, к.к. „Албена“ и други курортни комплекси из страната. Носител е на орден „Кирил и Методий“ – първа степен, награди на СБХ, Комитета за култура, БСФС, награда на София и други.
