1875 – 1900
Георги Стефанов Митов е български художник.
Роден е на 14 септември 1875 г. в Стара Загора като четвърти син в семейството на Стефан Хаджимитов.
По-късните му години са белязани с приятелството с поета Кирил Христов, с бъдещия художник Георги Евстатиев и с бъдещия хирург М. Морфов.
През 1889 г. учи в Пловдив, през 1890 г. в В.Търново.
Интересът му към рисуването е след преместването му във Варна, където се сприятелява с Драган Данаилов.
Негови учители там са брат му Антон Митов и Петко Клисуров.
Следва италианският период в живота на Георги Митов.
Заедно с Драган Данаилов се озовават във Флоренция, откъдето с казанлъшкия художник Захари Желев и еленския Христо Берберов заминават за Торино.
Там, в Академията по това време преподават известните Джакомо Гросо, Челестино Джилярди и Андрея Таверние.
Дарбата му се откроява бързо, печели дипломи и награди, а през 1895 – 1896 г. е удостоен със сребърен медал.
В този период създава едни от известните си маслени етюди на девойка с бисерна обеца, италианка, неаполитанец и др.
Прекъсва заниманията си поради вестта за тежко заболяване на майка си и се връща в България.
В Казанлък създава трите великолепни портрета на брат си Борис, на снаха си и майка си.
В околностите на Казанлък и близкото с. Енина създава първите си пейзажи, открояващи се с непринуденост и простота, артистичност и тишина, като едновременно в тях личи наситена емоционалност.
След няколко месеца отново се озовава в Торино.
Сред тях е и популярното голо тяло „Лукреция Романа“, с което бележи първите успехи на българското изкуство в този жанр.
Завършва с отличие Академията и дели златен медал с италианския си колега Бартоломео Баджио.
В края на юни 1898 г. Георги Митов се завръща в България с разклатено здраве.
Летните месеци прекарва в Казанлък, а заради чистия въздух е назначен за учител по рисуване в Априловската гимназия в Габрово.
Тук въвежда нови елементи в обучението по изобразително изкуство – рисуването на гипсови антични модели.
През пролетта на следващата година се появяват у него първите признаци на туберкулоза.
Назначават го за учител в Пловдивската гимназия.
През есента на 1899 г. той е вече на легло. На 26 февруари получава известие от брат си, че портретът му на Драган Данаилов е приет от журито за международната изложба в Париж.
На следващата сутрин издъхва.
Георги Митов умира съвсем млад на 20 август 1900 г., ненавършил 25 години.