(1900 – 1981)
Асен Василиев е виден български художник, живописец и изкуствовед. Роден в Кюстендил, той попада в средата на местните художници – Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Мориц Бенционов, с които участва в общи изложби. През 1925г. завършва живопис в Художествената академия в София при Димитър Гюдженов, Никола Ганушев, Стефан Иванов и Никола Маринов. Асен Василев отдава живота си на двете си най-големи страсти – създаването на изкуството и неговото изучаване. Самият той многокр атно споделял на дъщеря си, че „Когато съм рисувал, съм искал да пиша, а когато съм писал, ме е теглило рисуването“. Забележителността му прозира и от двете му начинания. Неговата ниша в изобразителното изкуство са портретите, пейзажите и натюрмортите, в които той преплита късен символизъм и съвременни художествени търсения. Композицията му често е с битов и исторически характер, отличаваща се с изразена градска тематика. Той е един от малкото български художници представители на течението ар деко през 20-те и 30-те години на ХХв. В изследователската си дейност е определян като изключителен познавач и историк на творчеството от Българското възраждане, чийто детайли изчерпателно описва в книгата си Български възрожденски майстори (1965г.). Автор е на стотици научни трудове върху историята на църковната живопис и паметниците на българското възрожденско изкуство и изготвя препоръки за опазването им. Спомага за създаването на музейна мрежа в страната и участва в преустройството на редица музеи, сред които Археологическия музей. Сред по-значителните му публикации са Трем на Българското възраждане, 1936 г.; Църковно строителство в София до Освобожде-иието, 1939 г.; Резбите на иконостаса на църквата „Св. Спас“ в Скопие, 1942 г.; Черепишки манастир „Успение пресветая Богородица“, 1943 г.; Тетевенските църкви, 1948 г.; Ива¬новските стенописи, 1953 г.; Казанлъшката гробница, 1958 г.; Каменни релефи, 1959 г.; Ктиторски портрети, 1960 г.; Троянският манастир, 1962 г.; За българската живопис през XVIII в., Паисий Хилендарски и неговата епоха 1762-1962 г., 1962 г.; Бачковската костница, 1965 г.; Български възрожденски майстори, 1965 г.; Образи на Климент Охридски, 1967 г.; Образи на Кирил и Методий в нашето и чуждо изобразително изкуство, Хиляда и сто години славянска писменост, 1963 г.; Бачковски манастир, 1971 г.; Социални и патриотични теми в старото българско изкуство, 1973 г.; Ерминии. Технологии и иконография, 1976 г. Награден е с ордените: „Кирил и Методий“ (1959), I ст. (1961) и II ст. (1963), „Червено знаме на труда“ (1970) и Наградата за критика „Николай Райнов“ (1976).
