Надя Петрова има над 30 самостоятелни изложби и многобройни участия в национални изложби, пленери и международни художествени форуми. Сред последните ѝ самостоятелни изяви са изложбите в Градската художествена галерия в Бургас (2025), Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен (2026) и Художествена галерия „Теофан Сокеров“ в Ловеч (2026).
През 2025 г. участва в Националния пленер по живопис в Дряново, където е отличена с награда за живопис от жури на Съюза на българските художници. Създадени по време на пленера, нейни творби постъпват във фонда на Исторически музей – Дряново.
Пейзажът и натюрмортът заемат централно място в творчеството на Надя Петрова. В тях тя претворява заобикалящия я свят през собствената си чувствителност към цвета, светлината и композицията. Природните гледки и предметите се превръщат в отправна точка за живописни търсения, в които непосредственото наблюдение се преплита с личното преживяване. Пастелната тоналност, нюансираните цветови съчетания и вниманието към живописната повърхност въвеждат зрителя в свят, изграден чрез индивидуалния й почерк.
В творбите й времето сякаш забавя своя ход, видимото придобива особена плътност и емоционално звучене. Пътеката отвежда погледа напред, нощното море потапя в съзерцание, а застиналите предмети в натюрморта носят усещане за непреходност. Всяка творба разкрива различно преживяване на времето – като място, спомен или състояние.
В живописта на Надя Петрова времето е невидима структура, която свързва предметите, пространствата и личното преживяване. То се разгръща постепенно – в нюансите на светлината, в съотношенията между формите и в тихото присъствие на живописното пространство, което отвежда погледа отвъд видимото. Творбите й сякаш са притихнали в един продължителен миг, в който светът забавя ход. Именно в тази тишина предметите и пространствата придобиват друго измерение. Човешката фигура отсъства, но човешкото присъствие се долавя в тишината и усещането за безвремие, които картините създават.
Мила Старейшинска-Ангелова













